България: натам или обратно
(Рубрика "Другата страна")


>> Студенти в Германия?
>> Откраднати E-mailи
>> Има време...Мислете!
>> Какво е да си млад?


Има време...Мислете!!!
или България отблъсквана и обичана

Мислех коментарът ми да е свързан с първия учебен ден. Цветя, рози, усмивки, сълзи... Всеки се радва, че вижда този или онзи негодува, че училището е започнало. Но светът беше заплашен! Какво ти пука, ние пак ще си учим седнали на тесните чинове. А не ви ли изтръпна само като си помислихте колко загинаха в Световния Търговски Център, и колко ще загинат, когато велика майка Америка реши да отвърне на удара, ами ако пак ние се окажем виновни... Може би някои от вашите приятели и съученици също са там - в САЩ, и то наблизо.
Ей, Богу! Друго не мога да кажа освен: Стойте си в България!
Нашата малка, родна страна, където няма достатъчно средства за фанатизъм си е във всеки случай по-сигурна.
Толкова хора заминаха насам и натам, а колко по-просто ще е да се стегнем и да направим нещо за себе си тук. Българската система на обучение и закърнелите мозъци на родители карат всеки от нас да стои над безмислени книги изпълнени с още по-безмислени факти. Но-о-о ми писна! Писна ми от бледи, недоспали същества, които са чели до три през нощта за да задоволят нечии болни амбиции – след година или няколко да отидат по-на запад и там, третирани, като нисши същества да чистят чужда помия да тичат от работа до университета и обратно. Да не им стига време да отворят книга и да прочетат необходимия минимум, за да продължат следването си. А родителите, сгрибат тук, едвам свързват двата края, чакайки и пари да пращат децата им, които без друго се чустват виновни. Обричат ги да станат просто още една брънка от експлоататорската Държава.
Вие, които сте още тук в училище, имате време, помислете още малко! Досега не сме чули за много хора, върнали се с диплома. А вие, които оттам четете тези редове, не ви ли е обидно... Зная, че не искате да се връщате, но не чакайте ние да оправим нещата. Трябва да ни помогнете!
Не съм лунатичка или фанатичка. Не бих разбила самолет и убила хиляди хора, за да кажа, че и моята България я има някъде там под слънцето. Просто искам да живея по-нормално и хората отсреща също да се чувстват така!!!




Какво е да си млад?

Аз живея в България. По-точно казано в Бургас. Точно на 16 години съм и трябва да ходя на училище всеки ден. Вярвам, че мога да направя нещо от своя живот и както всички искам да си го живея по мои правила. Уморена съм от своята младост. Заболяват ме очите, когато гледам как година след година мои съученици заминават, някъде там, по на запад и вярват, че ще открият щастието си. Сърцето ми неистово тупти, когато знам, че всички те са далеч, дали обещание да са заедно и да си помагат, сякаш заложено още от Кубрат, се пръскат, като пилци и всеки тръгва да вкуси от сладостта на горчивия живот. Истината ли? Не намират щастието там и то не защото милеят за родния дом, а защото никой не милее за тях. Някои казват,че са добре и че наистина майка Германия е чудесна, но не мога да им повярвам. Скоро чух, въпреки съпротивляващия ми се до ужас мозък, как двама студенти са щастливи в Англия като миячи на чинии и сервитьори и не искат дума да се чуе за България, страната с толкова ниско платена работна ръка. Хора всякакви, нрави също, но какво ли ще правят след 2-3 години. Всеки да си прави извода. След това прочетох невероятен разказ за бедната българска младеж, пред която н е седи възможност за избор, той е вече направен - от техните родители, които дават мило и драго, продават апартаменти и вили, взимат пари на заем, само и само да прокудят невръстното си че до, там, където "уж" се живее човешки. Билет без връщане… Агония… А аз бях щастлива, че някой иска да каже нещо, ей така, че моята страна е хубава!
А младежите навсякъде са си еднакви - обичат да се забавляват, имат свои мечти и идеали. Българи, германци, араби, всички вярват, че света е в краката им, те са млади, красиви можещи и искащи, надяват се да носят целия свят на раменете си и да имат място и време за още, да бъдат велики и недостижими. Аз също. "Непоносимо тежката лекота да си млад" беше казал някой. Едва ли знае колко е бил прав. И така младежите са си просто млади хора - еднакви навсякъде, дори без оглед религия, националност, цвят на кожата… Не ние, се делим, а икономиката на всяка отделна страна иска да ни възпита по определен начин. Като едно огромно, многоглаво чудовище иска да определи, кой трябва да се чувства виновен и кой да бъде господар. А сега ние сме в положението на беден роднина, който постоянно подлага ръка и прави метани. И все пак не загубвайте гордост защото и ние даваме на света. Нима някой прави чиста благотворителност спрямо нас? Ха, всеки си гледа интереса! А другия път, когато някой попита с какво можем да представим България, не се хващайте за богатата ни история и не драпайте по изтърканите и страници, да велики сме били, дори когато другите още са ръфали кокали, но сега сме другаде… да имаме таратор и кисело мляко, дори ни вярват, че българин е измислил компютъра, а дори и лекарство против рак. Вярваме си, че сме най-добрите, а сякаш гаснем в сивия ден. Следващия път, когато срещнете чужденец, го посрещнете по български - топло, с усмивка, но не защото е от далечна страна, поднесето му вино и му разкажете за нашето крайбрежие и планини, покажете му какво означава българин, а накрая не се извинявайте за не добрия начин по който говорите неговия език, защото всички знаем , че денонощно сте правили само това - да усвоявате неговата реч, като майчина, а го изпратете с надеждата следващия път, когато дойде тук, той да знае така добре български език!

Виждам момиченце. Игра си в пясъка… Усмихва се. Знаете ли колко тайни крие детската усмивка? А какво е да си млад в България , Бургас и където и да е по света- не го ли чувствате?

Вида Ангелова 10 б нов

>> Книга за гости | Gaestebuch