60 секунди в главата на... мартин карбовски

Той е на 27, живее в студентски град, София, има две висши образования, носи очила с три диоптъра. Той обича парите, KFC, алкохол, джойнт и тесни задници. Той е влюбен в колата си (VW Beеtle). Той е задържан за нарушаване на обществения ред, страхува се от бесни кучета и от старостта. Той пише за култовото списание "Егоист". Той е свръхинтелигентен, да не казвам дори гениален, има проницателно вътрешно око за всичко, което се случва в обществото в момента, а пагубните му цинизъм и ирония придават на творбите му онова неназоваемо нещо, което те кара или да го обичаш, или да го мразиш-средно положение няма. Да, това е Мартин Карбовски-с него "Егоист" има комплект от 32 остри зъба, които често впива, където пожелае.

Марти, много хора те смятат за арогантен. Определят стила ти като брутален и циничен. Някой дори каза, че търсиш евтина слава. Какво ще кажеш ти?

Не виждам защо. Не съм арогантен, нито брутален, а циничен ме прави средата в която живея. Но циничен не по начина на онези дебили, които пишат по стените на градските тоалетни "КУР" и "ПУТКА", а по здравословния начин на Диоген от Синопа, онзи, който се чувстваше гражданин на света. За хора, чиито сетива и критичност са затъпели от 50 годишен конформизъм, моите мисли може да изглеждат вън от добрия тон, но това е заради изкривените им възприятия. Всички ние трябва да имаме разбиране към тях, те са хора с ампутирани чувство за реалност и надежда, че нещо зависи от тях. И въпреки, че хирурзите, извършили тези операции вече не са на мода, техните жертви още живеят сред нас. Не бива да им се сърдим, но не бива и да ги съжаляваме, все пак всички са се подложили доброволно на тази операция. А славата изобщо не ми трябва, излиза ми доста скъпо, изобщо не е евтина.

Какво ще се промени след евентуална легализация на марихуаната?

Кой знае... Зависи по какъв начин се приеме тази легализация. В момента разработваме концепция за оптимизиране на употребата на канабис. Но няма никаква гаранция, че всичко ще се реализира. Всички знаем, че пътят към Ада е покрит с добри намерения. Но като начало, ако той се легализира, ще отпадне и един от страховете ни, една от силните ни задръжки към двойствения морал на обществото. И още нещо, което не звучи логично, но съм 95% убеден, че ще се случи: след временен пик, консумацията на канабис и производните му продукти ще спадне рязко. Чиста психология. Но какво ще става занапред ще покаже бъдещето.

Кои са нещата, които те карат да полудееш от кеф?

Още не съм го видял, но имам представа за какво става дума. Говоря за времето, когато всеки втори българин ще може да отиде на карнавала в Рио де Жанейро с двудневно преспиване в Париж, без да ощети сериозно семейния си бюджет и без да си скъса нервите по посолства и консулства. Първото нещо което трябва да направим, ако света се отвори за нас е и ние да се отворим към него. Иначе няма никакъв смисъл.

Кои са любимите ти места?

Нямам любими места. Без да изпадам в шовинизъм мога да кажа, че любимият ми град е мръсната и кална, прашна и с разбити пътища, пълна със сиви бетонни грамади и хора със сиви бетонни лица София. Няма причина това да е така, това просто е така. А за локали, хей, ами това ще излезе като скрита реклама! Има едно кафе в Пловдив, което гледа точно към Амфитеатъра. Когато няма хора, там е приятно.

А любимият автор?

Следните: Гаутама Буда, Лао Дзъ, Кунг Фу Тце, Иисус Христос, Апостол Павел, Лукиан, Френсиз Бейкън, Франсоа Вийон, Якоб Гримелсхаузен, Джером К. Джером, Марк Твен, Джек Лондон, Фьодор Тютчев, Фьодор Достоевски, Франц Кафка, Михаил Булгаков, Даниил Хармс, Хенри Милър, Салвадор Дали, Едгар Л. Доктороу, Курт Вонегът, Джон Стайнбек, Чарлз Буковски, Хайнрих Ман, Хайнрих Бьол, Ерих Кестнер, Ромен Гари, Жак Превер, Мигел де Унамуно, Мигел де Сервантес, Габриел Гарсиа Маркес, Жоржи Амаду, Уилям Шекспир, Фернандо Песоа, Джани Родари, Борис Виан, Жан-Пол Сартр, Алеко Константинов, Чудомир, Атанас Далчев, Йордан Радичков. Моля тези които пропуснах в бързината да не ми се сърдят. Те също са ми любими.

Какво издигаш в култ?

Издигам в култ правото на всеки да издига в култ каквото си иска.

Против какво си?

Аз съм човек позитивен, нямам нито вятърни мелници, нито "тъмни сенки" (за справка: Пею К. Яворов) срещу които да се боря. Ако все пак нещо ме дразни, това е геронтокрацията. Старите хора би трябвало да обикалят света и да се отдават на заслужен отдих след като са работили цял живот, а не да стоят на пътя на новото. Но тъй като у нас старите хора нямат тази възможност, те застават на едно място и се фиксират над времена отдавна преминали, не усещайки, че пречат.

Защо живееш в България? Не ти ли се иска понякога да се махнеш оттук?

Иска ми се, но любопитството ми е по-силно от инстинкта за самосъхранение.

Какви са плановете ти за в бъдеще?

Обстоятелствата са ме научили да не правя планове, нямам планове. Времето ще предяви изискванията си, аз ще предложа възможностите си, и от тази конфронтация ще се появят плановете.

Какво би искал да кажеш на нас в немската гимназия?

Здрасти, Немската Гимназия! Аз също съм завършил Немска Гимназия, по друго време и на друго място, но нали всички Немски Гимназии са еднакви. Беше яко изживяване, даскалите ни за разлика от тези по другите училища бяха много разумни и либерални, и си беше тръпка да учиш там. Не можах да стана германофил, не можах да стана и германофоб, но научих страшно готини неща, които заедно с езика са ми здраво от полза. Какво друго да ви кажа: животът е така устроен, че трябва да направиш невъзможното, за да постигнеш елементарното. Да си скъсаш гъза от бачкане (ученето е вид бачкане). Само хората, които са си скъсали задниците от опитване да си постигнат илюзиите (One try is not a try at all !!!) могат да имат самочувствието на личности (за да дават после глупави съвети на ближните си). Не пушете тютюн, пийте с мярка, дори не си и мислете за помпи и за други лайна, правете това, от което ви е гот (естествено в рамките на съответните system requirements на работните ви станции), бачкайте каквото ви се бачка и живейте дълго, докато божествения режисьор на Човешката Комедия не реши да ви свали от сцената. И нещо, което сам открих, преди години. Претендирам за авторското право над тази мисъл. Отворете си ушите: бедността е порок. И ако някой ви казва обратното, той е богато лъжливо копеле или дементирал старец от стахановски тип. Това открих. И друго много важно нещо за Немските Гимназии: там аз срещнах важни хора, които до днес са ми приятели. Хей, гордейте се с Даскалото си и с приятелите си, без да се надувате естествено. (усмихва се) NEMSKATA RULZ!

интервю: теодор 10г (завършил 2001 - бел. ред.)